Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.
Тихичко, че слуша ги капчука,
шепне думи нежни - птичи трели.
Свян копнежен пъпките разпука,
розовеят люляците бели.
Вятър - най- галантният любовник,
думите му нищичко не значат.
Вятъричав. Главният виновник,
момините сълзи да заплачат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse