13.03.2020 г., 10:37 ч.  

Скрито, та покрито 

  Поезия » Пейзажна
550 4 8

Люлякът примигва на парцали,
пръстите на вятъра са смели.
Рокля от дантела обещали,
галят, будят гранки закопнели.

 

Тихичко, че слуша ги капчука,
шепне думи нежни - птичи трели.
Свян копнежен пъпките разпука,
розовеят люляците бели.

 

Вятър - най- галантният любовник,
думите му нищичко не значат.
Вятъричав. Главният виновник,
момините сълзи да заплачат.

 

Сипва се  дъждът, през ситно сито,
и капчукът тайните издава.
Пролет прихва. Скрито, та покрито,
нищичко, мой ветре не остава.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Беше си тайна едно време, мълчахме по темата, но работехме активно и без много приказки. Сега… Сега ни остава обсъждането. Та затова – малко за историята на сексуалния език.
Тайна, тайна – но и сексът си имаше, има и ще има свой език. Затова е интересно да видим как са говорили дедите ни, как общува ...
  564  10 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??