Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце,
и озарените ни сетива
притихнат
в топло единение...
Ще знам,
че тишината
не е скръб,
а смисъл,
в който да се сбъднем.
В утехата ми
ще си просто път,
от който да не мога
да си тръгна...
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
не е скръб,
а смисъл..."
това е добро, и още по-добре,
че вече не пишеш за "безвремие"...