13.09.2009 г., 7:06 ч.
След
Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце,
и озарените ни сетива
притихнат
в топло единение...
Ще знам,
че тишината
не е скръб,
а смисъл,
в който да се сбъднем.
В утехата ми
ще си просто път,
от който да не мога
да си тръгна...
© Геновева Христова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Аз обичам дъжда!Някак си пречиства!
-
Ти мълчи.Аз до теб ще седя.
Дъждът ще свърши останалото.
Елена Денева
---
п.с. много е дъждовен сайта днес... -
много сте мили
и ви благодаря!
-
да, Гевс!
-
Пожелавам ти го... този път, от който да не можеш да си тръгнеш!
Хубаво, Гев! -
С Нели...
!!! -
смисълът на тишината...
прекрасно казано и написано...знаеш. -
Нека се сбъднете! Поздрави!
-
Толкова вълнуваща отново! Поздрави, Геновева! Ваше Благородие
-
!!!
Много ми хареса! -
Ще знам,
че тишината
не е скръб,
а смисъл,
в който да се сбъднем,
в утехата ми
ще си просто път,
от който да не мога
да си тръгна...
Прекрасно е! Любов, прозрение и философия, ведно с красива поезия! -
Дъждовна обич, поела по пътя нелек!
Хареса ми!
Поздрави, Геви! -
Пътеката на любовта
-
След дъжда пътищата са нови и всичко ухае на любов...Чуден замисъл... накара ме да се замисля. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
не е скръб,
а смисъл..."
това е добро, и още по-добре,
че вече не пишеш за "безвремие"...