След 40-така

25 feb 2017, 18:27

Poesía » De humor, Verso libre

506 1 5

косите бели
косми като луди
щъкат от ушите
шиповете боцкат
в кръста
пърхот
ноктите растат
обезумели
чашката се радва
на ченето
душа съдрана
носталгия като
лавина ни връхлита
придърпваме
гащите съдрани
пари за нови няма
пък и кой ли ще ги гледа..
безсънието
като циреи ни измъчва
пожълтял костюм виси
във гардероба
молците от булчинската рокля
щастливо се усмихват
цветето на любовта
отдавна е увяхнало
живота вече няма този
блясък

а бяхме млади

вчера бяхме млади.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2017-02-26T14:23:35+02:00

Просто свършил ти е
пубертета
само малко
излъскай етикета!
sisi6571 (Светла Илиева)

2017-02-26T06:30:47+02:00

Има много огън още в нас!! ))
Цъки (Христо Манчев)

2017-02-25T22:43:37+02:00

Обичам Те за тези мили думи звездичке..галиш ми душата бедна. и Еската обичам Боже толкова сте добрички и човечни ..обикновено трудно ме рабират нали съм Водолейче .. малко съм различен ..Благодарско принцеси
Звездичката (Ивелина каменова)

2017-02-25T20:24:20+02:00

Умението ти да усмихваш и в същото време да замисляш сериозно е наистина впечатляващо. Много ми допада това, че си искрен, че си смел и че носиш едно различно настроение всеки път при прочит на твоя творба. Много се разбъбрих май, затова ще те поздравя сега!!!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-25T19:28:46+02:00

Е, все още не сме за изхвърляне Важно е, че душите не остаряват! Поздрави!