25.02.2017 г., 18:27 ч.
След 40-така
косите бели
косми като луди
щъкат от ушите
шиповете боцкат
в кръста
пърхот
ноктите растат
обезумели
чашката се радва
на ченето
душа съдрана
носталгия като
лавина ни връхлита
придърпваме
гащите съдрани
пари за нови няма
пък и кой ли ще ги гледа..
безсънието
като циреи ни измъчва
пожълтял костюм виси
във гардероба
молците от булчинската рокля
щастливо се усмихват
цветето на любовта
отдавна е увяхнало
живота вече няма този
блясък
а бяхме млади
вчера бяхме млади.
© Христо Манчев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Има много огън още в нас!! ))
-
Обичам Те за тези мили думи звездичке..галиш ми душата бедна. и Еската обичам Боже толкова сте добрички и човечни ..обикновено трудно ме рабират нали съм Водолейче .. малко съм различен ..Благодарско принцеси
-
Умението ти да усмихваш и в същото време да замисляш сериозно е наистина впечатляващо. Много ми допада това, че си искрен, че си смел и че носиш едно различно настроение всеки път при прочит на твоя творба. Много се разбъбрих май, затова ще те поздравя сега!!!
-
Е, все още не сме за изхвърляне
Важно е, че душите не остаряват! Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
пубертета
само малко
излъскай етикета!