violently (Ася)
69 895
23 ene 2008, 14:39

след мен 

  Poesía
735 0 8

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,

сега там никнат само плевели.

Да бе я нарисувал с въглени,

а не с усмивка, тръгваща със утрото.

 

Забравен. Пясъчните мигове по пътя

отдавна с мъх покрити са

и всяка птица е събуждане,

и всеки корен - кръстопът.

 

Роди се. И камък бе, въздъхна в планината,

усети как скала в скалата диша.

И лава бе, изтече от сърцето си,

разбра пръстта как огън ражда.

 

Пътуване. Фенери са молитвите в очите,

ръцете ти - събудени вулкани,

като сачми дъждовен шепот сипе се,

мирише на земя. И листопади.

© Ася Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??