violently (Ася)
69 895
23.01.2008 г., 14:39 ч.

след мен 

  Поезия
732 0 8

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,

сега там никнат само плевели.

Да бе я нарисувал с въглени,

а не с усмивка, тръгваща със утрото.

 

Забравен. Пясъчните мигове по пътя

отдавна с мъх покрити са

и всяка птица е събуждане,

и всеки корен - кръстопът.

 

Роди се. И камък бе, въздъхна в планината,

усети как скала в скалата диша.

И лава бе, изтече от сърцето си,

разбра пръстта как огън ражда.

 

Пътуване. Фенери са молитвите в очите,

ръцете ти - събудени вулкани,

като сачми дъждовен шепот сипе се,

мирише на земя. И листопади.

© Ася Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??