6 ago 2018, 17:20

След нас остана ... 

  Poesía » Verso libre, Otra
735 5 2

Огледах се в стените празни,

в прозорците със смъкнати пердета,

в дъжда полепнал по стъклото,

намерих тишина, а в нея спомен плах,

забравен до вратата.

© Иван Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Милият спомен. Асоциирах с изоставено коте, или куче, което се надява стопанинът да си спомни и да се върне за него. Присви ме стомах от мъка! Толкова въздействащ стих!
  • В тишината само спомени остават...забравени до вратата! Много михареса!
Propuestas
: ??:??