6.08.2018 г., 17:20 ч.

След нас остана ... 

  Поезия » Свободен стих, Друга
734 5 2

Огледах се в стените празни,

в прозорците със смъкнати пердета,

в дъжда полепнал по стъклото,

намерих тишина, а в нея спомен плах,

забравен до вратата.

© Иван Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Милият спомен. Асоциирах с изоставено коте, или куче, което се надява стопанинът да си спомни и да се върне за него. Присви ме стомах от мъка! Толкова въздействащ стих!
  • В тишината само спомени остават...забравени до вратата! Много михареса!
Предложения
: ??:??