Отгде се взе пък тоя дъжд! Ядовен,
разперих аз чадърът си дъждовен…
Пенчо Славейков
На дъжд обърна, не послуша
чадъра, подслонил ни в мрака.
След студ отстъпващ – жарък, душен,
от юг зададе се долнякът.
Снега стопи и с мътни струи
заля пътеки и оврази.
След миг в града пуст ще нахлуе.
Чадъра свий, Бог да ни пази!
Но късно! Емна се вихрушка ...