От теб насам вали
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд,
носи ме в ръцете си обветрени,
проскърцва в черновата на нощите.
И се смалявам до капка небе.
И се смирявам до тебе,
защото какво е любовта,
освен ти самия –
замръкнало слънце, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse