Marielli_De_Sing
46 el resultado
Цианидово блесналите устни
на вампирски ухилените спомени
трескаво пъплят по крехката плът
на кристално черните ми нощи.
Нахлуват, опипват сънищата, ...
  577 
От теб насам вали
в подножието на душата ми -
нелеп,
разкъсан,
излишен дъжд, ...
  515 
И това оскъдно откъм сбъдвания лято,
буревестно прелетя през орбитата ми,
докато очите ми впити в празнотата
очакваха жарта на изгрева ти.
Но ще продължа поне още вечност ...
  534 
Преди да завали студа
и да те превърне в залезна висулка
със северните ми коси, прозрачни,
се сбогувай,
защото няма друго за запомняне ...
  542 
Моето момче има щурци в сърцето си,
неочаквани лястовици вместо тяло
и много, много слана по пръстите.
Нищо не иска и нищо не очаква -
промъква се като подранила есен в съня ми. ...
  794 
  616 
Чуваш ли стъпките ми във въздуха -
косите ми се протягат заедно с костите
да те стигнат преди тъмнината да подвие опашка
и да легне в крилете ти мълком.
Пръстите на тишината отдавна са зараснали ...
  547 
По улиците на тъгата ми тръгни
и не спирай, докато не угасне
болката, впила всичките си сетива
и пипала във мен.
Това не е някаква нехайна (р)еволюция ...
  476 
Пропиляни са звуците,
ако не изтичат от теб
и песните тъмни са,
ако не са произлезли
от свещеното ти енергийно ...
  633 
Вървим нагоре, достигаме дъното –
гибелта е навсякъде,
мракът е тук и сега.
Разбеснялата се пролет на тялото ми
не е достатъчна дори за утеха. ...
  512 
Дано да ме чакаш от другата страна на ключалката,
защото името ми в този свят е Самота.
Отвъд е тук и божества няма
или са забравили,
че сме на тази планета. ...
  528 
Не е невъзможно да се влюбиш
в човек, във дракон или в залез,
но по-добре да не го правиш,
за да запазиш сърцето си цяло.
Под озъбената луна на тялото ми ...
  1177 
Небето слиза по ръцете ти -
мека стълба,
по която Слънцето
ще се търкулне нащърбено
и ще угасне завинаги. ...
  452 
Толкова искам да те.
Запокитя навътре в себе си.
Така се насвятках с любови-острови,
че вече не ми остана кой знае какво
за акостиране. ...
  476 
Ако облека болката ти,
кожата ми ще угасне.
Ще спра да сънувам
изгубеното време.
Октомври ще падне ...
  427 
Последният необитаем мъж си,
малкото ми,
писъчно нереален,
с натъртено сърце.
Не бях жива преди да те съзра. ...
  614 
Когато бяхме таралежи
бодливите ми ръце
те изпращаха невидимо,
без особени белези
по ръждивия път ...
  1274 
Заковани са сълзите ми
върху ложето от бъдещи спомени, любими.
Така и не успях да те докосна
сред витражите от писъци
на мраморното време. ...
  658 
Оскотелите ми спомени
тъгуват в сляпата си градина,
далеч от твоята сянка.
Ръцете ми са осиротели
за твоите плахи, ...
  507 
От всяко ново начало
се поражда поредната гибел,
със ситна, но някак нестройна походка,
с пукнатини под планините от грим
и със сърце, побиращо в себе си ...
  694 
Ще дойда при теб,
уморено мое небе,
разтворено в дъждовните ми ръце.
Само по илюзии ще пристъпя
в разлистените ти нощни очи. ...
  528 
Пресъхна радостта във мен
и всичките ми топли извори замряха,
погълна ме тъгата в мъртъв плен
и сто очи отвори тишината.
Не хвърляй камък зад гърба си, ...
  461 
Нито шепот, нито гънка небе,
нито малък светлик да уталожи нощта
не проблясва, а аз седя
на върха на последната капка
от инфектирания дъжд ...
  809 
Мое пораснало бяло момче с летни очи,
троша дъжда с грохота на сърцето си –
безкрайната тъга да плисне
по прозорците на мрака
и да го разтупти в най-страшната смърт, ...
  474 
В последното безлуние,
преди да коленичи мрака,
заточих всичките си надежди
на твоя остров-сърце,
с вещерската си кръв ...
  460 
Не ме погали пролетта,
в мен не поникна дори и вълча въздишка,
отвсякъде тишина избуява
и се роня под пръстите ти –
цветче изсъхнало и измислено. ...
  735 
  643 
Душата ми си ляга кехлибарена,
подрежда изгревните ризи,
целува косите ти ридаещи
и очите турмалинови,
изтяга се напречно на небето, ...
  532 
Когато небето разцъфтяло
заехти по светулковите стъпки,
дошло е време за замлъкване,
докато се строшат думите
и от тишината залитнат. ...
  544 
В тази тъй необуздана необятност,
под трупаните дълго скверни ледове
на хиляди отблъскващи химери,
изгряваш ти - единствен суверен
на чисто новата ни пролет. ...
  614 
Обсидиан и хиацинт, мой нощен цвят,
прегърни ме и ми донеси
упойната и сладка забрава
и нека тя да пропълзи по спрялата ми кръв.
Мракът е топлата утроба ...
  577 
Ако реша да те извая от дъжд,
докато вятърът сладко нашепва
извивките на твоето име
под бялата сламена шапка
на още топлите ни спомени ...
  724 
Сричам по мъртвите сърца на мечтите си
и се давя във фината прежда
на неотминалите безпътици,
но не изневерявам на лабиринта си
изпълнен с тежки наноси от страх ...
  610 
Не знам дали помниш как се лети,
не знам дори, дали все още пазиш крилете си
(онези, със сребристото по края),
не знам дали остана чисто небе над главите ни
и дали слънцето помни извивките ти... ...
  489 
Повече няма да има петли
и цялото безмълвие е в бяло,
без вятър, който да ме разтопи
и неприкрито отегчено да раздвижи
ленивата румба на моята кръв. ...
  495 
Зреят гласове в камбанарията
на тъжните ми ръце,
ужилени от сълзите ти,
проплакват на стража
в усуканата от ветрове ...
  473 
В сянката на сърдечния ми ритъм
слънцето се люлее на паяжина
и размята косите си,
за да изгрееш по миглите ми –
снежинково разперени. ...
  755 
В безднотръс ще се озовем
и напук на бавното любовно бързане
ще се вречем на окованата нощ
с белези от цветя по устните.
До втръсване. ...
  480 
Когато се захлопнат дверите на ротондата-живот
ще ме поливаш ли със скали от ръце,
със сърдечни снегове, понеже
небето ми е твърде нагънато,
несиметрично протегнато ...
  1003 
Порутените колони на слепия ми замък
дишат, кървят и помнят душата ти,
обладана от архидемони, обгорени ветрове
и призрачни целувки.
От бучиниш са изтъкани косите ми ...
  692 
Propuestas