1 jun 2011, 11:26

Слепи тела 

  Poesía » Otra
754 0 2

Търсят се във вечния мрак.

След всеки пламенен зов

в душите им грейва зрак –

надежда в този свят суров.

 

Нежно ръце се преплитат,

сливат се жадно устни.

Не могат да се наситят

на свойте форми изкусни.

 

Любовта за тях е рана,

спомен, гинещ в мъка.

Тя едничка им остана

преди печалната разлъка...

© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??