Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат,
сливат се жадно устни.
Не могат да се наситят
на свойте форми изкусни.
Любовта за тях е рана,
спомен, гинещ в мъка.
Тя едничка им остана
преди печалната разлъка...
© Филип Всички права запазени