1.06.2011 г., 11:26 ч.

Слепи тела 

  Поезия » Друга
756 0 2

Търсят се във вечния мрак.

След всеки пламенен зов

в душите им грейва зрак –

надежда в този свят суров.

 

Нежно ръце се преплитат,

сливат се жадно устни.

Не могат да се наситят

на свойте форми изкусни.

 

Любовта за тях е рана,

спомен, гинещ в мъка.

Тя едничка им остана

преди печалната разлъка...

© Филип Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??