danda (Даниела)
358 1120
13 oct 2010, 15:42

Сливане 

  Poesía » Otra
710 0 5

В следобеда лепкаво-гъст и бетонен

монотонно въздишат разнолики съдби,

вятър леко пилее косите, отронени

от сухи дървета. Танцуват мъгли

в дрипави рокли, със сенки размазани,

хладен дъжд със снагите им бледи флиртува,

слънцето вехне като нар, преди два дни разрязан,

стройни ята към надежда по-топла пътуват.

Есента без свян съблича жълтите си дрехи

и сладострастно ме примамва в своите обятия,

отдавам ù се цяла, после някак неусетно

в есен се превръщам - мрачна, тъжна, непонятна.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??