С ухания на липов цвят
те прегръщам,
и тази нощ
нежни слова
шептя в ухото ти.
И тази нощ, макар студена,
дори когато
луната се отдалечи,
и звездите спират
да греят
с такава яркост.
Постави тялото си
бавно, тихо,
обвито в коприни
и въздишки,
дихания.
В тази нощ
на сливане,
на копнежи
и страдания,
нека бъдем заедно,
и след това изчезнем,
както и преди
сме правили,
мил мой блян...
© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados