exuded (Владимир Георгиев)
643 1317
12 oct 2016, 17:58

Слънце 

  Poesía » Otra
344 0 3

Плисна изгревът като леген вода,

изпуснат от ръката на всемира.

Забърза слънцето по билото – жена,

която трябва да простира.

 

Колко ли любов и колко страсти

с щипки ще окачи по небето:

Омраза, злоба, алчност, сладострастие –

опънати едно до друго на въжето.

 

На залез хоризонтът е простор.

Притихва времето изпрано, сухо.

Слънцето сега е жълт ковьор,

по който истини мъждукат.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Много оригинални метафори!

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??