26 ene 2010, 22:32

Слънцето 

  Poesía » Otra
621 0 3
То е бяло дърво,
малка златна пчелица в тревата,
вито древно хоро,
весел спомен от знойното лято;
замечтано и тихо,
разлюляно сред тучните ниви,
омагьосано в стихове,
сочно, зреещо в дюли и сливи...
То е вечният дом,
топлината, която ни сгрява!
То е бог и подслон,
светлоогнена, ярка жарава!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??