26.01.2010 г., 22:32 ч.

Слънцето 

  Поезия » Друга
577 0 3

То е бяло дърво,

малка златна пчелица в тревата,

вито древно хоро,

весел спомен от знойното лято;

замечтано и тихо,

разлюляно сред тучните ниви,

омагьосано в стихове,

сочно, зреещо в дюли и сливи...

 

То е вечният дом,

топлината, която ни сгрява!

 

То е бог и подслон,

светлоогнена, ярка жарава!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??