9 jul 2020, 10:44

Слънчогледи 

  Poesía
685 0 0
Сред нивата от слънчогледи седнах,
поклонник станах на СЛЪНЦЕТО и аз.
С молитва към светилото погледнах,
бях цвят... и част от общия екстаз.
Между снагите стройни притихнах
и пих със тях безценен земен елексир.
Дишах и цъфтях, от любов ослепях,
бях цвят... и част от безкрайната шир.
В свойто жълто гнездо подредих
знаци черни - семчици на щедростта.
Тъй някак си мойто кредо родих -
бях цвят... и част от вечността. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??