Сред нивата от слънчогледи седнах,
поклонник станах на СЛЪНЦЕТО и аз.
С молитва към светилото погледнах,
бях цвят... и част от общия екстаз.
Между снагите стройни притихнах
и пих със тях безценен земен елексир.
Дишах и цъфтях, от любов ослепях,
бях цвят... и част от безкрайната шир.
В свойто жълто гнездо подредих
знаци черни - семчици на щедростта.
Тъй някак си мойто кредо родих -
бях цвят... и част от вечността.
ЗримА
© Zlatka Аndonova Всички права запазени