Ще бъда по-добра, когато се събудиш.

Бездънната любов ме прави кротка.

Събраните листа във скута ми ме топлят 

и носят дъх на есен и разходка.

Суровият ти поглед ме влудява,

а нежните ти длани ме объркват...

Смирена съм, дори не се познавам 

и в скута ти доволна тихо мъркам.

Какво направи, как ме преобърна?

Мен, Амазонката непримиримо дръзка...

Превърна ме в любяща нежна самка 

готова да обича и прегръща.

За стотен път прекрачвам твоя праг 

и знам, че сън в реалност ще превърнеш,

но все едно е първи. Чувстам свян.

Надявам се с любов да ме обгърнеш.

Ще чакам тихо, ще гледам отстрани 

докато стръвно дебнеш ме, ловецо.

Дива съм и знам, че любовта боли.

Ще укротиш пантерата във мен, нали?