Ще бъда по-добра, когато се събудиш.
Бездънната любов ме прави кротка.
Събраните листа във скута ми ме топлят
и носят дъх на есен и разходка.
Суровият ти поглед ме влудява,
а нежните ти длани ме объркват...
Смирена съм, дори не се познавам
и в скута ти доволна тихо мъркам.
Какво направи, как ме преобърна?
Мен, Амазонката непримиримо дръзка...
Превърна ме в любяща нежна самка
готова да обича и прегръща.
За стотен път прекрачвам твоя праг
и знам, че сън в реалност ще превърнеш,
но все едно е първи. Чувстам свян.
Надявам се с любов да ме обгърнеш.
Ще чакам тихо, ще гледам отстрани
докато стръвно дебнеш ме, ловецо.
Дива съм и знам, че любовта боли.
Ще укротиш пантерата във мен, нали?
© Силва Михалева Всички права запазени