28 ago 2020, 10:41

Снежинки 

  Poesía » De amor, Filosófica, Verso libre
938 0 0
СНЕЖИНКИ
Стъпвам върху
празния момент,
студения цимент.
Дали личеше колко е отъпкан?
Не виждаш ли хоризонтала?
От лица е претъпкан,
които търсят
за цената си своето покритие,
защото плаща се за "подслона" твоето прикритие.
Той е само на сянката ти увесен,
а без него си просто унесен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гери Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??