Снежнобял стих
Преплитат се снежно белите нишки,
изплитат спирала която все нагоре
ме води - към звездни пътеки,
изтъкани от нежност и тих благослов!
Разтварям сърцето си и изхвърлям
с радост всичко вече ненужно -
което ме дърпа назад...
И новите мисли със любов ме изпълват!
И с мъдрост и вяра по спиралата тръгвам!
И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!
Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето?
За всичко онова за което си мечтая и тайничко
вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката
втъкала е в себе си толкова много слънчева обич...!
© Катя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Гавраил, благодаря ти!
-
Видях златната нишка.Красиво!
-
Мария, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
-
Красив, снежнобял стих ни поднасяш, Катя!
"И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!
Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето
За всичко онова за което си мечтая и тайничко
вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката
втъкала е в себе си толкова много слънчева обич...!"
Благодаря за красотата, с която ни докосваш мила, Катя! -
Антоан и Младене, благодаря ви за хубавите коментари!
-
Много хубав стих. Поздравление, Катя!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
