Izumrudkata (Катя)
290 3762
21.02.2019 г., 10:18 ч.

Снежнобял стих 

  Поезия » Бели стихове
679 3 6

Преплитат се снежно белите нишки,

изплитат спирала която все нагоре

ме води - към звездни пътеки,

изтъкани от нежност и тих благослов!

Разтварям сърцето си и изхвърлям

с радост всичко вече ненужно -

което ме дърпа назад...

И новите мисли със любов ме изпълват!

И с мъдрост и вяра по спиралата тръгвам!

И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!

Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето?

За всичко онова за което си мечтая и тайничко

 вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката

втъкала е  в себе си толкова много слънчева обич...!

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Гавраил, благодаря ти!
  • Видях златната нишка.Красиво!
  • Мария, благодаря ти от сърце за топлината и хубавите думи!
  • Красив, снежнобял стих ни поднасяш, Катя!
    "И тъй светъл е пътя - изтъкан от звездни мечти!
    Ще надскоча ли летвата? Ще ми стигне ли времето
    За всичко онова за което си мечтая и тайничко
    вплитам в снежнобелия стих... златна е нишката
    втъкала е в себе си толкова много слънчева обич...!"
    Благодаря за красотата, с която ни докосваш мила, Катя!
  • Антоан и Младене, благодаря ви за хубавите коментари!
  • Много хубав стих. Поздравление, Катя!
Предложения
: ??:??