Снегът далечен колко ми е важен,
снежинки две поне да кацнат тук,
животът в бяло пак да ми разкаже
с най-тихия и лъчезарен звук.
Снегът далечен колко ми е важен,
по-мек от най-изящния памук,
невинната си нежност да покаже,
да смае свят по-тесен от улук.
Снегът далечен колко ми е важен
да плисне заскрежения капчук,
щастлив, по детски мил и непродажен
и оцелял сред черното напук.