Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи
и себе си залъгва, че ще мине!
Сто кули от илюзии строѝ
и оцелява в ада си с години.
И оцелява! Някак си напук
на цялата вселена вътре в себе си...
Но, Господи, наистина ли тук
сме да се мъчим, вместо да живеем!? ...