gold (Zlatka Аndonova)
75 4
23 ene 2019, 14:35

Солени следи 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica
762 1 2

Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти,
отронвам въздишка и затвярям очи.

Самотна пейка ме приканва
да споделя със нея деня,
нечии крачки услужливо отмерват мига.
Скърца черен пясък под краката ми,
а пясъчни дюни пилеят коси.
Пеят вълните и глъхнат ушите ми
вътърът морски слово реди.

Гларус бял донася на свойте крила
морска пяна и лъч светлина.
И крачка след крачка 
солта от очите ми става на бели петна.
Оставам самичка
и отново прегръщам света.

 

© Zlatka Аndonova Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря.
  • Боите на меланхолията са съчетали хубава рисунка.
Propuestas
: ??:??