Солени следи

23.01.2019 г., 14:35 ч.

Поезия » Пейзажна, Философска

763 1 2

Есен пъстра купчи зад гърба ми листа
и заравям старателно в шумата
мойта изморена от думи и хора душа.
После скътвам в шепа
кафяво-жълти мечти,
отронвам въздишка и затвярям очи.

Самотна пейка ме приканва
да споделя със нея деня,
нечии крачки услужливо отмерват мига.
Скърца черен пясък под краката ми,
а пясъчни дюни пилеят коси.
Пеят вълните и глъхнат ушите ми
вътърът морски слово реди.

Гларус бял донася на свойте крила
морска пяна и лъч светлина.
И крачка след крачка
солта от очите ми става на бели петна.
Оставам самичка
и отново прегръщам света.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

gold (Zlatka Аndonova)

2019-01-25T17:38:21+02:00

Благодаря.
Burns

2019-01-24T13:53:09+02:00

Боите на меланхолията са съчетали хубава рисунка.