Сонет № 24
Аз упорит съм като лишей.
Камъка превръщам във трева.
Със тебе искам аз да дишам,
но друга билка трябва за това.
Усещаш ли протегнатата сламка?
Превръщам допира в любов.
Изпаднала си в зимна дрямка
и не оставяш даже послеслов.
Ще трябва в тебе да заспивам.
Ще хвана вятъра със ласки.
Додето двамата сме живи,
желая мъката ти да задраскам.
Когато ме няма, хващай молива
и нарисувай моята маска.
© Венцислав Todos los derechos reservados