Сонет № 24

                            Аз упорит съм като лишей.

                            Камъка превръщам във трева.

                            Със тебе искам аз да дишам,

                            но друга билка трябва за това.

                            Усещаш ли протегнатата сламка?

                            Превръщам допира в любов.

                            Изпаднала си в зимна дрямка

                            и не оставяш даже послеслов.

                            Ще трябва в тебе да заспивам.

                            Ще хвана вятъра със ласки.

                            Додето двамата сме живи,

                            желая мъката ти да задраскам.

                            Когато ме няма, хващай молива

                            и нарисувай моята маска.