И сякаш всичко тръгва отначало,
керванът на нощта когато спре.
Разбунено катранено море
започва да бучи освирепяло
дълбоко във кръвта. И прималяло,
сърцето се стреми да побере
вълните на въпросите. Когато
ни вика съвестта на нощен съд,
и дух, и плът - в едно се съюзят,
усещаме най-истински нещата:
пред нас горят несвършени - делата,
зад нас дими изминатият път... ...