22.05.2014 г., 17:24 ч.

Спасен от изгрева 

  Поезия » Друга
1719 0 3
И сякаш всичко тръгва отначало,
керванът на нощта когато спре.
Разбунено катранено море
започва да бучи освирепяло
дълбоко във кръвта. И прималяло,
сърцето се стреми да побере
вълните на въпросите. Когато
ни вика съвестта на нощен съд,
и дух, и плът - в едно се съюзят,
усещаме най-истински нещата:
пред нас горят несвършени - делата,
зад нас дими изминатият път... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??