12 ago 2022, 14:31

Спасение 

  Poesía » Otra
394 1 6

Спасявам те от огнения взрив,

почти стопил е божиите клетки.

Оттеглям се във образа си сив,

за да платя и тази твоя сметка.

 

Видение ли – не, просто живот,

изтича и се влива безконечно.

Изгубих много, но очаквам от,

от времето една секунда вечност.

 

Не стига по човешки, трябва свръх ...

и себе си от нещо да лишаваш.

Спасявам те до сетния си дъх,

а ти кога, кога ще ме спасяваш!

© Анастасия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??