Спасявам те от огнения взрив,
почти стопил е божиите клетки.
Оттеглям се във образа си сив,
за да платя и тази твоя сметка.
Видение ли – не, просто живот,
изтича и се влива безконечно.
Изгубих много, но очаквам от,
от времето една секунда вечност.
Не стига по човешки, трябва свръх ...
и себе си от нещо да лишаваш.
Спасявам те до сетния си дъх,
а ти кога, кога ще ме спасяваш!