Вървя самотна през нощта,
не чувам и не виждам нищо,
не знам дали и през деня
ще видя светлината чиста.
Спасението е далече,
от никъде не идва помощ вече,
светът ми бавно се разпада
в неприятна изненада.
Но изправих се и продължих,
събирах сили непрестанно,
превърна се живота сив
в спасително кристално огледало.
© Дида Калякова Todos los derechos reservados