13.04.2007 г., 19:03 ч.

СПАСЕНИЕ 

  Поезия
625 0 0
 

Вървя самотна през нощта,

не чувам и не виждам нищо,

не знам дали и през деня

ще видя светлината чиста.


Спасението е далече,

от никъде не идва помощ вече,

светът ми бавно се разпада

в неприятна изненада.


Но изправих се и продължих,

събирах сили непрестанно,

превърна се живота сив

в спасително кристално огледало.

© Дида Калякова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??