2 feb 2008, 9:22

Спасение 

  Poesía » De amor
597 0 17
Пуснала котва, безгрижна светлина сияеща,
като "Ноев ковчег" по време на потопа,
с шеметно изобилие, в своето настояще,
просто споделена любов и натрупана
слънчева мечтателност - душа невинна
на два бели гълъба -  реещи се създания
и тръпнещи в очертания на цвят лунен,
и по браздите открили се - сенки на разпятие.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??