Спасение

14 oct 2009, 23:27

Poesía » De amor

516 0 3

Вратичка цял живот отворена оставям,

през нея щастие да мине и да оцелее.

В певец безмълвен се превръщам непрестанно,

на песни ветрени - наум ги пея, за да оживея.

Наум щастие самотно диря аз неизживяно,

на уж мамя го с напева свой нечуван, звънък.

Като танцуваща кралица тъй ме вълнува,

като мелодия трепетна, която не претръпва.

Харман от житни снопове ще запостеля

и златно зрънце ще отвея и подиря.

Любов светла в теб от мене ще посея

днес - с любов спасение, за да преминем.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Довереница (Дочка Василева)

2009-10-25T02:02:14+03:00

"Вратичка цял живот отворена оставям,

през нея щастие да мине и да оцелее."
Надеждата последна оцелява
защото смисълът е нейде вътре в нея...

Прегръдки!
azura_luna (Петя Стефанова)

2009-10-18T13:06:49+03:00

Щастието не е в самото щастие,а в постигането му...
galenaGV (Галена Воротинцева)

2009-10-14T23:55:40+03:00

Харман от житни снопове ще запостеля
и златно зрънце ще отвея и подиря.
Щедрост и емоционална пълнота в тези красиви стихове! Поздрав!