14.10.2009 г., 23:27 ч.

Спасение 

  Поезия » Любовна
524 0 3

Вратичка цял живот отворена оставям,

през нея щастие да мине и да оцелее.

В певец безмълвен се превръщам непрестанно,

на песни ветрени  - наум ги пея, за да оживея.

 

Наум щастие самотно диря аз неизживяно,

на уж мамя го с напева свой нечуван, звънък.

Като танцуваща кралица тъй ме вълнува,

като мелодия трепетна, която не претръпва.

 

Харман от житни снопове ще  запостеля

и златно зрънце ще отвея и подиря.

Любов светла в теб от мене ще посея

днес - с любов спасение, за да  преминем.

 

 

 

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Вратичка цял живот отворена оставям,

    през нея щастие да мине и да оцелее."
    Надеждата последна оцелява
    защото смисълът е нейде вътре в нея...

    Прегръдки!
  • Щастието не е в самото щастие,а в постигането му...
  • Харман от житни снопове ще запостеля
    и златно зрънце ще отвея и подиря.
    Щедрост и емоционална пълнота в тези красиви стихове! Поздрав!
Предложения
: ??:??