31 ene 2017, 8:50  

Спасение 

  Poesía » De amor
296 0 2

Жаден бях, като пръстта за дъжд.

Пих от твоите очи роса.

Гладен бях, като забравен мъж...

Даде ми последната троха.

 

Бях забравен – ти ме припозна

в този свят и недобър, и див.

И пред Господа ме ти призна –

мъж за тебе във цвят и курсив.

 

Жаден, гладен и забравен бях...

Ходеше към края моят свят.

Радвам се! В сърцето твое спрях

и намерих в душата ти цвят.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??