31.01.2017 г., 8:50 ч.  

Спасение 

  Поезия » Любовна
297 0 2

Жаден бях, като пръстта за дъжд.

Пих от твоите очи роса.

Гладен бях, като забравен мъж...

Даде ми последната троха.

 

Бях забравен – ти ме припозна

в този свят и недобър, и див.

И пред Господа ме ти призна –

мъж за тебе във цвят и курсив.

 

Жаден, гладен и забравен бях...

Ходеше към края моят свят.

Радвам се! В сърцето твое спрях

и намерих в душата ти цвят.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??