27 ene 2011, 22:50

Спасител 

  Poesía » Versos blancos
755 0 1

 

 

 

 

Небето

 

Небето осиротява всяка нощ

след тъжното ни раздалечаване,
а колко звезди умират всеки път
след дълбокото ни изповядване,
а слънцето помръква всеки час
след моментното ни объркване
и колко дни опустошихме с теб
след прибързаното ни напластяване.
Нямаш представа какво се случва тази нощ
и колко различни неща си представяме,
как искам да сме заедно всеки миг,

доката съдбата ни е подложила на разкатаване.
Връщам се след дълги мъки в своя кът,
помогни ми да се прибера преди зазоряване,
не исках да те товаря с мойта скръб, 
а само да ти донеса едно признаване.

Помогни ми сега и този път,

не ме жертвай на това умълчаване,
изведи ме наново по светлия път,
учи ме, докато стигна успяване,
покажи ми следата в този час,
без да има душевно изтерзаване,
спусни светлината по-близо до моя път,
че да не подмина нашето измечтаване...

© Светлана Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Веси, ако знаеш колко Молитви имам досега,ще се скъсаш от смях..., но понякога ми олеква, като ги съчиня.
    Поздрави и романтична вечер за теб!
Propuestas
: ??:??