Небето
Небето осиротява всяка нощ
след тъжното ни раздалечаване,
а колко звезди умират всеки път
след дълбокото ни изповядване,
а слънцето помръква всеки час
след моментното ни объркване
и колко дни опустошихме с теб
след прибързаното ни напластяване.
Нямаш представа какво се случва тази нощ
и колко различни неща си представяме,
как искам да сме заедно всеки миг,
доката съдбата ни е подложила на разкатаване.
Връщам се след дълги мъки в своя кът,
помогни ми да се прибера преди зазоряване,
не исках да те товаря с мойта скръб,
а само да ти донеса едно признаване.
Помогни ми сега и този път,
не ме жертвай на това умълчаване,
изведи ме наново по светлия път,
учи ме, докато стигна успяване,
покажи ми следата в този час,
без да има душевно изтерзаване,
спусни светлината по-близо до моя път,
че да не подмина нашето измечтаване...
© Светлана Тодорова Всички права запазени
Поздрави и романтична вечер за теб!