Погубен си от сънища.
В лабиринта им навлизаш.
Кой от тях е реалният? -
се питаш.
Времето е само огледало.
Но имаш ли форма,
за да се видиш...?
Детето побягна
към утробата на майка си.
Гневът е буря в сърцето.
Буря без облак.
Ден на гнева -
не е ли животът...?
Две светкавици
се дуелират в небето -
нима е само случайност...?
В полетата няма истини.
Пет зрънца купа не правят,
нито пет купи - реколта.
Знанието се дегизира с невежество.
Невежеството - с нещастие.
Нещастието е недъгът
на неможещият да е щастлив.
Питай все повече и повече,
никога да не узнаеш.
Защото с питане
до Цариград ще стигаш,
но от Цариград не ще излизаш.
Под първото було - второ има.
Под второто - още три була.
Под трите - милиарди.
Накрая ти самият
забулен оставаш -
зелка с листа от лъжи.
...Отдай се на спомени,
за да стигнеш забрава...
След забравата
на кълбо ще приличаш.
Без ъгли и без драскотини.
Объл до безимие.
Гладък до блудкавост.
По-лигав от плужек,
мечтаещ да прекоси вселената.
...Кордон от галактики
небесна елха ще въздигне...
А Господ е само играчката
скрита
в гора от елхи...
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Благодаря също на всички оценили и поставили стиха ми в Любими!
Весел уикенд!