Погубен си от сънища.

В лабиринта им навлизаш.

Кой от тях е реалният? -

се питаш.

Времето е само огледало.

Но имаш ли форма,

за да се видиш...?

Детето побягна

към утробата на майка си.

Гневът е буря в сърцето.

Буря без облак.

Ден на гнева -

не е ли животът...?

Две светкавици

се дуелират в небето -

нима е само случайност...?

В полетата няма истини.

Пет зрънца купа не правят,

нито пет купи - реколта.

Знанието се дегизира с невежество.

Невежеството - с нещастие.

Нещастието е недъгът

на неможещият да е щастлив.

Питай все повече и повече,

никога да не узнаеш.

Защото с питане

до Цариград ще стигаш,

но от Цариград не ще излизаш.

Под първото було - второ има.

Под второто - още три була.

Под трите - милиарди.

Накрая ти самият

забулен оставаш -

зелка с листа от лъжи.

...Отдай се на спомени,

за да стигнеш забрава...

След забравата

на кълбо ще приличаш.

Без ъгли и без драскотини.

Объл до безимие.

Гладък до блудкавост.

По-лигав от плужек,

мечтаещ да прекоси вселената.

...Кордон от галактики

небесна елха ще въздигне...

А Господ е само играчката

скрита

в гора от елхи...