СПИРКАТА НА ЛЮБОВТА
Преди колко лета се случи това,
не помня вече и дали е от значение?!...
Ала случилото се във паметта
ще ме грее винаги - да, без съмнение...
Помня някаква далечна спирка,
на село беше, като че накрай света -
още глътка свежест само, още миг почивка
и рейсът щеше да ме отвлече стихийно към града.
Долиташе до мене глъч на хора, остарели
от дълго чакане и взиране в далечината,
тъй както все по спирките житейски, гръб подпрели, ...