Споделено

aap (Ангел)
929 3610

14 may 2014, 21:31

Poesía » Civil

367 0 2

Когато всичко се обърка,

когато хич не ти върви.

Когато изход няма...

Към надеждата очи вдигни.

За надежда ти ръце подай.

И скромно от душа си пожелай...

Да намериш изхода, човече,

да заживееш по-нормално вече.

И нека слънце заблести,

и нека всичко освети.

И нека свършат вече

мъките, човече!?

Защо, когато тръгнеш нанадолу,

летиш стремглаво все назад?

И падаш там на дъното кораво,

разбит като кристален съд...

След туй ще трябва много време

отново да се възродиш;

И чак тогава, ако можеш,

отново ще се покачиш.

А там нагоре всичко е стъкло!!!

То хлъзгаво е като лед;

И студ от дъното кораво

във костите ти ще шепти.

Че паднеш ли отново...

Вече никога не ще се покачиш.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aap (Ангел)

2014-05-16T17:29:33+03:00

Благодаря за мен бе удоволствие да го споделя с вас.
joyce (Анна Банчева)

2014-05-15T21:53:59+03:00

И вярно, и красиво поднесено! Поздрави, Ангел!